Новите жилища у нас с цяла кухня по-тесни

Къщите завършени през лятото почти 4 пъти повече от кооперациите

Новите жилища у нас, получили разрешение за ползване (Акт 16) през лятото са с цяла кухня по-тесни. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97 кв. м през третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м през същия период на 2020 г. или с над 5 квадратни метра, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

Данните за третото тримесечие показват въвеждането в експлоатация на повече, но по-малки жилища.

Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със средна полезна площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2020 г. е 358,4 хил. кв. м, или с 23,8% повече в сравнение със същото тримесечие на 2019 г., а жилищната площ се увеличава с 34,6% и достига 274,8 хил. кв. метра.

София е лидер по нововъведени в експлоатация жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над сто жилища за тримесечие са били въведени в експлоатация и в Бургас, София-област и Благоевград. На обратния полюс са Видин и Монтана с едва съответно две и седем нови жилища между юли и септември.

Средната жилищна площ на човек в България е 25 кв. м при средно равнище от 43 кв. м в ЕС или с 18 квадрата по-малко, като по-тесни са жилищата само в Румъния, където на човек се падат средно 15 кв. м. Според друга статистика у нас на човек се падат по 1,2 стаи при средно равнище от 1,6 стаи в ЕС.

Други данни, сочат, че 81% от българите живеят в собствени жилища, закупени без ипотечен кредит.

Заради натрупаните спестявания в България има потенциал за ръст на покупките на имоти с ипотечен кредит. Възможно е голяма част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище.